В североизточната част на страната е разположено едно от най-известните за търговищка област села – Медовина. Административно то принадлежи към община Попово, като надморската му височина се изчислява на 300 метра. Само четири км го делят от Попово, а за да стигнат до там, хората задължително трябва да минат през пътния участък за Антоново. Една от най-натоварените и използвани жп линии минава през селото, а именно София – Варна. Равнинната местност на селото обуславя до голяма степен и останалите му георграфски особености. И ако Попово и Антоново се явяват гранични градове за мястото, то има и други свързващи точки. Става дума за две села съответно с имената Посабина и Славяново. До тях се стига по сравнително добре покрити с асфалт пътища. До Ковачевец и Паламарца пак се стига по пътища, но те вече са по-второстепенни и директно минават към категорията „черни”. Крачол, Офе и Богдан са три от махалите на селото, а четвъртата се нарича Горна махала.
Те съставляват територията на днешното село Медовина, което в епохата преди особождението на страната от османско робство носи името Балджи Омур Кьой. През 1555-та година за пръв път името на селото се среща записано в един документ на османската империя. През 1573-та отново виждаме същото име в друг документ, като причина за името му е пчеларя Омур. На него е кръстено населеното място, като малко преди настъпването на 16-ти век то все още носи типично за епохата българско име. Глоговиче се намира в местността Корията, като спрямо сегашното си местоположение старото е било само на два км в посока северозапад. 12 на брой мюсюлмани, занимаващи се професионално с отглеждането на соколи, пребивават в селото. Поради това то получава особен статут на селище от соколарски тип. Причина за населението да се засели на новото землище става не гонитбата и палежите на османските войски, а смъртоносен мор за хората. 30 български къщи и 150 турски такива има на територията на селото точно по време на освободителните сражения. Когато започват боевете, част от населението решава да бяга към Лудогорието. По това време черкезите грабят и убиват, известни още и като крадци на коне.
На 28-ми ноември 1877-ма година в местността близо до Медовина турците претърпяват първо по-сериозно поражение от редиците на руската армия. Това ги принуждава да изоставят позициите си и да бягат. И ако до определен период селото е изцяло турско, то в годините на 19-ти век в него започват да се заселват и българи. Това са предимно балканджии от Елена, а преселението се извършва през 60-те години на 19-тото столетие. Елена, Габрово и Трявна са градовете, които имат най-много представители сред жителите на селото точно през 1878-ма година. Пет години по-късно те вече живеят там за постоянно. Пак прес същата тази 1883-та се стига до откриването на първото в селото училище, чийто патрон става Апостола на свободата Васил Левски.Но става дума за строежа на новата сграда, иначе първоначално училището отваря врати малко след като Освобождението става факт.Така започва постепенното му развитие като българско населено място.
